Все още всички говорят за...

...Евровизия и Поли Генова!

Вдъхновена от коментарите из социалните мрежи, започващи от "Браво, Поли!", "България с исторически успех на Евровизия!" и завършващи до "Да унижим Поли!", "Тая с какъв грозен стайлинг е", "Айде стига вече с тая Евровизия - политически конкурси не ни трябват"..., реших и аз да изкажа своето мнение по въпроса - така де, да се намираме на раздумка ;)

Онзи ден прочетох едно интересно мнение на един непознат във фейсбук - Ивайло Дитчев, което ще цитирам и тук:

"Съдбата на Евровизия натрапчиво напомня тази на Европейския съюз. Конкурсът е замислен, за да кара индивиди да харесват песни от страни, различни от своята и по този начин да работи за културно обединение на континента. Постепено и особено след приемането на източноевропейските страни цялата работа се обръща на национално състезание от племенно-футболен тип, което изостря националните пристрастия. Постепено големите производителни на поп-култура като Обединеното кралство се отдръпват, а малките превръщат победителите си в национални герои."
Цитирам този коментар, защото той най-много се доближава до това, което мисля аз за самия конкурс Евровизия. Очарована съм от факта, че тази година 99% от изпълненията бяха свежи, модерни, приятни за слушане. В същото време обаче съм разочарована, защото някак си пък бяха уеднаквени и, изключвайки едно - две изпълнения, нямаше как да откроя даден стил със съответната страна и по този начин да си кажа "Уау! Това е ярко и различно, това парче наистина се откроява и представя страната си по някакъв начин, както бяха преди години изпълнители като Руслана с "Wild Dances", Желко Йоксимович с "Лане мое" или Лорди с "Hard Rock Hallelujah". Освен това ми се искаше да има повече изпълнители да пеят на собствения си език - да, така няма да разбирам за какво пеят, но ще оценя още повече парчето, ако ме грабне с музиката си, ритъма, цялото си представяне, с чувството, което ще ми предаде...А и така по някакъв начин ще науча повече за тази страна, дори и само с усещане...Лично аз смятам, че една песен може да се представи най-добре на собствения си език - това е бонус за самия участник.

Но дотук с участниците във формата. Нека да поговорим и за самия него като замисъл и като реализация - до някаква степен, за съжаление, Евровизия в последните години наистина заприлича на един малък Евросъюз - с отношението си към старите членки, с отношението си и изскванията си към новите членки...С отношението си и рестрикциите , които налагат на Русия по отношение на конфликта й с Украйна...Това е много жалко! За Бога, музиката е изкуство преди всичко! Изкуството граници няма! Изкуството не знае що е връзки, не знае що е алъш-вериш. Изкуството се измерва с любовта и дори с омразата на хората. И когато се гледа вот на публиката, то този вот трябва да е продиктуван от това дали една песен или един изпълнител са те грабнали, или не - дори и да не е от твоята държава. Така е честно!

Снимка: facebook.com/polly.genova


Ето защо Поли стана толкова коментирана не само в България . Да, ние я припознахме като национален герой с "историческо класиране", но в чужбина я обикнаха, дори я сравниха с Мадона. Това не ви ли радва, българи?! Кое не ви хареса точно - костюмът й, прическата - че била обръсната от едната страна, или самото й участие?! Знаете ли, че на полуфиналите цялата публика е пяла с нея - публиката не включва само българи. Спомняте ли си как в началото на изпълнението й цялата зала избухна от възторг?!

Да, България има герой, има геройско предствавяне в един конкурс все повече политически настроен, отколкото към музикалното изкуство и ето това е геройското в него - звездата на Поли изгря, тя очарова всички - и с костюма си, и с прическата, и с парчето - а на визитката й пишеше : "България!"


Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)

Коментари