четвъртък, 11 август 2016 г.

Няма да си губя времето!




Днес ще започна темата в блога си така: Цените ли времето си и често ли го пропилявате за неща и хора, които ви правят нещастни? Прочитайки изповедтта на един голям писател, която ще намерите по-долу в статията, осъзнах колко рядко откривам истинските ценности на времето и как времето, прекарано с погрешните хора или вършейки погрешните дела, ме отдалечава от щастието. Ето защо днес реших да провокирам и вас с прочетеното и да проверя доколко вие сте щастливи със собственото си "Аз".

Цитати от "Ценното време на зрелостта" на бразилския поет, писател и есеист Мариу ди Андраде

Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.

Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.

Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.

Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.

Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.

Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.

Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.

Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.

Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.

Които не бягат от отговорностите си.

Които защитават човешкото достойнство.

Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.

Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.

Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.

Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?"

Да, отсега - нататък няма да си губя времето. Защото, когато човек е щастлив и удовлетворен от собственото си "Аз", прави и другите покрай него щастливи. Значи все пак да си щастлив не е егоистично.




Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)

Тема за размисъл:


„Щастието е ползотворно за тялото, но мъката е това, което развива силата на ума." Чрез нещастието се развиваме, учим се. Щастието не ме е научило на нищо" - Марсел Пруст

А за причините хората да са нещастни, освен нещата, които ни се дават отгоре и се случват ненадейно, без наше желание и знание, можете да прочетете в една много хубава статия на тази тема, която наскоро прочетох и силно препоръчвам - Защо хората са нещастни?

Аз, лично, извляках няколко поуки за себе си чрез този материал, а и доста въпроси изникнаха в главата ми.


Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)

понеделник, 4 юли 2016 г.

Секси тяло на плажа? Задължително!

Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)


  • Отварям "Фейса" и какво виждам - пост след пост, снимка след снимка, отвсякъде всички те убеждават колко е важно да изглеждаш секси на плажа. Оттам , разбира се, се разтилат едни чаршафи от спонсорирани реклами за полезни статии и практически курсове и фитнес програми за това какво да ядеш и какво да тренираш, за да изглеждаш секси на плажа.

    Никой никъде обаче не ти казва как да се чувстваш секси и как да се чувстваш добре по време на почивката ти - защото ходенето на плаж не е модно ревю, то е твоята Почивка! Е, като изключим ходенето на плажа, заради флирта - да ,там трябва да си секси, но и не само физически! Сексапилността е поза, хора, а тя се придобива чрез начина на мислене и усещане, а не само чрез слаби крака и плосък корем!

    Защо "специалистите" не говорят в статиите си и на тренировките си и за увереността и самочувствието ни, за това колко е важно да си удовлетворен от себе си, да си със спокоен дух - тоест за душевността ни, а ни наслагват чувство за вина и грозно тялото?! Защото то продава! Това е грозната истина! В последните години хората се превърнаха в "проститутки" без да го осъзнават и продължават да се държат като такива. Все по-малко се вижда истинско забавление по пясъка - игра с надуваема топка , игра на карти и това забавно "имаме каре от другаркииии"...Добре, че са децата, на тях все още спонтанността не им е отнета от възрастта, та все още се намират тук-там пясъчни замъци.
    Ах, тези готини статуси "Мразя понеделник!" "Искам почивка" "Ех, почивкаааа!", "Време е за море!"...Ама какво ти море без секси тяло?!

Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)

Тема за размисъл:




„Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам.“ - Хемингуей


Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)

събота, 21 май 2016 г.

Времето е пари, а парите заслужават ли си времето?!...

 Онзи ден си четях разни неща в нета, размишлявайки за това как може да постигнеш нещата в живота, които да те удовлетворяват, а в същото време да не ти отнемат изцяло от свободното време или времето, прекарвано с близките, и попаднах на тази бразилска притча в сайта на известния писател Паоло Куельо, която се разказва от уста на уста, от поколение на поколение в тази страна. Авторът й не е известен, а самия Куельо потвърждава и за други версии на притчата в Мексико и като цяло в Латинска Америка.  Разбира се, след това я открих в множество български сайтове, модифицирана като съдържание, но запазваща смисъла си. И все пак, избрах версията, която е най-близка до превода от сайта на Паоло Куельо - все пак той е майстор в пресъздаването на такъв тип истории.
Веднъж бизнесмен стоял на кея в малко бразилско рибарско селище и наблюдавал един рибар, току-що завърнал се от вътрешността на морето, как вади едра риба от очуканата си лодка.
Бизнесменът поздравил човека за успешния улов и го попитал:
- Колко време ти отнема, за да извадиш такава риба?
- Няколко часа, не повече – отговорил рибарят.
- А защо не остана по-дълго в морето, за да хванеш още няколко такива риби? – поинтересувал се мъжът.
- Ами тази риба е напълно достатъчна за днес. С нея ще осигуря всичко,
което е нужно на семейството ми, за да преживеем утрешния ден.
- Но сега е едва обяд. Какво правиш през остатъка от деня? – продължавал да разпитва бизнесменът.
- Аз спя до късно, после излизам с лодката за няколко часа. Като се
прибера обръщам внимание на децата си, после с жена ми си устройваме
сиеста, после отивам на разходка в селото, вечер пием вино и свирим на
китара с приятелите ми. Така минават дните ми. Просто се наслаждавам на
живота... – усмихнато обяснил рибарят.
- Виж, човече, аз съм завършил бизнес мениджмънт в Харвардския университет и разбирам от бизнес. – казал бизнесменът – Ако искаш мога да ти помогна и да те науча как да правиш нещата по друг начин. Ако прекарваш в морето по цял ден, ти ще хващаш много повече риба и за кратко време ще можеш да си купиш много по-голяма и хубава лодка.
- И какво от това? – зачудил се рибарят.
- Как какво? Вместо да продаваш рибата на посредници, ще можеш да я
доставяш директно в рибната фабрика. Така постепенно ще увеличиш
печалбата си и дори един ден ще откриеш собствено предприятие.
- И после?
- После ще можеш да зарежеш това забутано село, да се преместиш в града и да имаш собствен офис, от който да управляваш своя бизнес.
- А колко време ще отнеме всичко това? – попитал рибарят.
- Около 15-20 години. – отговорил мъжът.
- И после какво?
- После идва най-приятното... – разсмял се бизнесменът – Можеш да
продадеш своя бизнес за няколко милиона и да станеш много богат.
- И какво като стана богат?
- Ами ще можеш да спреш да работиш, да се преместиш в малко крайбрежно село, да спиш до обяд, да ловиш риба по малко, за удоволствие, да се занимаваш с децата си, да си устройваш сиеста, да се разхождаш в селото и вечер да пиеш вино и да свириш на китара с приятелите си. С една дума, спокойно да се наслаждаваш на живота.
- Не те разбирам. – казал рибарят – нали и сега правя точно това...

...надявах се да намеря директен отговор на моите размисли от оня ден, но отново потънах в размисли след като прочетох този текст. Можем ли наистина сами за себе си да определим колко време да прекараме в печелене на пари? А времето дали ще е достатъчно? А парите? А дали ще са оправдани и двете?...

Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)

сряда, 18 май 2016 г.

Все още всички говорят за...

...Евровизия и Поли Генова!

Вдъхновена от коментарите из социалните мрежи, започващи от "Браво, Поли!", "България с исторически успех на Евровизия!" и завършващи до "Да унижим Поли!", "Тая с какъв грозен стайлинг е", "Айде стига вече с тая Евровизия - политически конкурси не ни трябват"..., реших и аз да изкажа своето мнение по въпроса - така де, да се намираме на раздумка ;)

Онзи ден прочетох едно интересно мнение на един непознат във фейсбук - Ивайло Дитчев, което ще цитирам и тук:

"Съдбата на Евровизия натрапчиво напомня тази на Европейския съюз. Конкурсът е замислен, за да кара индивиди да харесват песни от страни, различни от своята и по този начин да работи за културно обединение на континента. Постепено и особено след приемането на източноевропейските страни цялата работа се обръща на национално състезание от племенно-футболен тип, което изостря националните пристрастия. Постепено големите производителни на поп-култура като Обединеното кралство се отдръпват, а малките превръщат победителите си в национални герои."
Цитирам този коментар, защото той най-много се доближава до това, което мисля аз за самия конкурс Евровизия. Очарована съм от факта, че тази година 99% от изпълненията бяха свежи, модерни, приятни за слушане. В същото време обаче съм разочарована, защото някак си пък бяха уеднаквени и, изключвайки едно - две изпълнения, нямаше как да откроя даден стил със съответната страна и по този начин да си кажа "Уау! Това е ярко и различно, това парче наистина се откроява и представя страната си по някакъв начин, както бяха преди години изпълнители като Руслана с "Wild Dances", Желко Йоксимович с "Лане мое" или Лорди с "Hard Rock Hallelujah". Освен това ми се искаше да има повече изпълнители да пеят на собствения си език - да, така няма да разбирам за какво пеят, но ще оценя още повече парчето, ако ме грабне с музиката си, ритъма, цялото си представяне, с чувството, което ще ми предаде...А и така по някакъв начин ще науча повече за тази страна, дори и само с усещане...Лично аз смятам, че една песен може да се представи най-добре на собствения си език - това е бонус за самия участник.

Но дотук с участниците във формата. Нека да поговорим и за самия него като замисъл и като реализация - до някаква степен, за съжаление, Евровизия в последните години наистина заприлича на един малък Евросъюз - с отношението си към старите членки, с отношението си и изскванията си към новите членки...С отношението си и рестрикциите , които налагат на Русия по отношение на конфликта й с Украйна...Това е много жалко! За Бога, музиката е изкуство преди всичко! Изкуството граници няма! Изкуството не знае що е връзки, не знае що е алъш-вериш. Изкуството се измерва с любовта и дори с омразата на хората. И когато се гледа вот на публиката, то този вот трябва да е продиктуван от това дали една песен или един изпълнител са те грабнали, или не - дори и да не е от твоята държава. Така е честно!

Снимка: facebook.com/polly.genova


Ето защо Поли стана толкова коментирана не само в България . Да, ние я припознахме като национален герой с "историческо класиране", но в чужбина я обикнаха, дори я сравниха с Мадона. Това не ви ли радва, българи?! Кое не ви хареса точно - костюмът й, прическата - че била обръсната от едната страна, или самото й участие?! Знаете ли, че на полуфиналите цялата публика е пяла с нея - публиката не включва само българи. Спомняте ли си как в началото на изпълнението й цялата зала избухна от възторг?!

Да, България има герой, има геройско предствавяне в един конкурс все повече политически настроен, отколкото към музикалното изкуство и ето това е геройското в него - звездата на Поли изгря, тя очарова всички - и с костюма си, и с прическата, и с парчето - а на визитката й пишеше : "България!"


Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)

неделя, 8 май 2016 г.

Горд съм, че съм българин!


Днес всички във фейсбук се гордеят, че са българи - Кобрата победи! През 2013-та на тази дата Григор Димитров победи номер 1 в тениса Новак Джокович и пак всички се гордееха, че са българи.

В останалото време всички продължават напред и казват колко ни е жалка държавицата...

Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)