петък, 9 септември 2016 г.

Да сменим темата!




На раздумка сте с приятели на чаша ароматно кафе в приятно местенце. Започвате тема, която ви е неприятна...какво правите обикновено в този случай?! Казвате на приятелите си: „Да сменим темата!“, нали?

Гледате участници в телевизионна игра с въпроси и мислено отговаряте с тях. Когато се падне труден въпрос, а имате секунди за отговор и „горите“, а нямате възможност да ползвате жокер от приятел или Гугъл , какво провите? Казвате: „Да сменим въпроса/ Следващия въпрос, моля!
А когато се терзаете за нечия обида, а когато се сблъскате с нечия грозна постъпка, или за проблем, за чийто отговор не се сещате в момента, чието решение ви е необяснимо в момента, защо не си кажете: „Да сменим темата!“ ?! Разбира се, по-късно, когато гледате по-трезво на нещата, ще се върнете обратно към проблема, или ще осъзнаете, че не си заслужава да мислите с часове или дни за чуждото поведение и нещата, които ви карат да се чувствате нещастни.

„Да сменим темата“ – така нарекох техниката, която открих за себе си преди време и която прилагам доста успешно напоследък за себе си. Според психолозите,  умът ни има свойството да се абстрахира и да забравя нещата, които не му харесват или са били шок за него. Прочитайки за това му свойство, аз просто реших да се вслушам в моя мозък, колкото и забавно да ви звучи, и да игнорирам всичко, което в определен момент ме натоварва в повече и ме прави нещастна или психически ме изморява да мисля за него.

Когато мислим прекалено много за хорското мнение, това кой какво ни е казал, обидил, натоварил с неговите проблеми....това ни прави лоши хора, прави ни лоши партньори, деца, приятели. Защото ние също започваме да се оплакваме, да изпадаме в депресия, отдалечаваме се от другите, защото прекалено много мислим. Сега е моментът да сменим темата! Пробвайте, ще видите, че работи! А и е заразно добро :)


Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)

събота, 3 септември 2016 г.

Ето тези цитати от книги ще ви накарат да се замислите със сигурност!



Това са цитати от еротични романи, които днес прочетох в webmiastoto.com. Нямаше начин да не ги споделя и в моя блог - та те са прекрасна тема за една следобедна раздумка с партньора / партньорката - я на кафе, я на полянката, я на плажа, я в леглото...:D

"Какво иска тя ? Просто секс или нещо по-дълбоко?"
"В целувката му нямаше никаква неувереност. Той знаеше много добре как да намери нейните устни."
"Езикът му, нахлувайки в устата ú, яростно правеше това към което се стремеше друга част от неговото тяло."
"С един мощен тласък той нахлу в нея, а тя изстена, възхитена от неговата точност."
"Само за два дни тя се влюби в него от пръв поглед."
"Хали учестено дишаше върху косматата му гръд."
"Тяхното удоволствие бе взаимно."
"- И аз те обичам. – прошепна Хали. Бен нададе нисък, протяжен тон и бавно проникна в нея. И замръзна от изблика на нахлулите чувства. Удоволствие. Топлина. Той най-накрая е у дома!"
"От мъжкия му аромат пръстите на краката на Линда се свиха."
"Ейми можеше да се закълне, че той е видял през тънката тъкан на трикото твърдите зърна на нейните гърди и, повече от това, той е почувствал спазмите дълбоко вътре в нея, в горещите и тъмни места, за чието съществуване самата тя едва знаеше."
"Поставяйки главата ú към гърдите си, Коул я прегърна. Той миришеше на мъж. Той започна да я целува. Целувката е много – тя е всичко!"
"- За мен няма по-голямо удоволствие от това да Ви бъда първата – прошепна той в ухото ú и тръпки затанцуваха по цялото тяло на Ейми."
"Тя извика тихо , когато телата им се събраха толкова близо, че се докоснаха."
"Той стисна гърдите ú с ръка – изпита върховно мъжко удоволствие."
"Плътта ú се разтопи в тялото му. Той упорито плъзна език по устните ú , повтаряйки формата им."
"Вече не съм глупачка, бързо се уча – каза тя в седнало положение."
"И нейната усмивка показа, че е напуснала този свят и е отишла на небето от щастие."
"Тя искаше да умре , но вместо това заспа."
"Усмивката на устата ú ставаше по-широка с всяка изминала секунда до проближаването на оргазма."
"Грейс усети, че зърната ú се бяха подули. Това беше нова стъпка в техните отношения."
"Без да се обръща, той погледна назад."
"Чейз я хвана за ръцете. Нещо топло течеше между тях."
"И неговата загоряла кожа! И това тяло в гладки бицепси, трицепси и други мъжки мускули!"
"Той се качи по стълбите, придържайки се към устните ú."
"В очите му гореше такъв огън, че тя замръзна."
"Коул чу приглушени звуци и осъзна, че братът и сестрата са се прегърнали."
"Той взе лицето ú в ръцете си и нежно го постави на килимчето пред камината."
"Джейк застана на колене, смъкна дънките ú и пред него се откри гледката към нейния залив."
"Дълбоко в гърдите си тя чу смях."
"Цялата ѝ фигура говореше, че тя го слуша не само с ушите, но и с очите си."
"Чипият ú нос плавно премина в лебедова шия."
"Формата ѝ беше обикновена женска – два изпъкнали хълма отстрани и вдлъбната по средата."
"По обезумялото ѝ от възбуда лице се четеше такава страст, че целият град би черпил електричество от нея, ако по това време то съществуваше."
"Проникването беше като ято пъстърви, шеметно плуващи нагоре-надолу по течението."

Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)

четвъртък, 11 август 2016 г.

Няма да си губя времето!




Днес ще започна темата в блога си така: Цените ли времето си и често ли го пропилявате за неща и хора, които ви правят нещастни? Прочитайки изповедтта на един голям писател, която ще намерите по-долу в статията, осъзнах колко рядко откривам истинските ценности на времето и как времето, прекарано с погрешните хора или вършейки погрешните дела, ме отдалечава от щастието. Ето защо днес реших да провокирам и вас с прочетеното и да проверя доколко вие сте щастливи със собственото си "Аз".

Цитати от "Ценното време на зрелостта" на бразилския поет, писател и есеист Мариу ди Андраде

Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.

Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.

Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.

Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.

Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.

Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.

Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.

Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.

Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.

Които не бягат от отговорностите си.

Които защитават човешкото достойнство.

Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.

Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.

Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.

Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?"

Да, отсега - нататък няма да си губя времето. Защото, когато човек е щастлив и удовлетворен от собственото си "Аз", прави и другите покрай него щастливи. Значи все пак да си щастлив не е егоистично.




Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)

Тема за размисъл:


„Щастието е ползотворно за тялото, но мъката е това, което развива силата на ума." Чрез нещастието се развиваме, учим се. Щастието не ме е научило на нищо" - Марсел Пруст

А за причините хората да са нещастни, освен нещата, които ни се дават отгоре и се случват ненадейно, без наше желание и знание, можете да прочетете в една много хубава статия на тази тема, която наскоро прочетох и силно препоръчвам - Защо хората са нещастни?

Аз, лично, извляках няколко поуки за себе си чрез този материал, а и доста въпроси изникнаха в главата ми.


Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)

понеделник, 4 юли 2016 г.

Секси тяло на плажа? Задължително!

Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)


  • Отварям "Фейса" и какво виждам - пост след пост, снимка след снимка, отвсякъде всички те убеждават колко е важно да изглеждаш секси на плажа. Оттам , разбира се, се разтилат едни чаршафи от спонсорирани реклами за полезни статии и практически курсове и фитнес програми за това какво да ядеш и какво да тренираш, за да изглеждаш секси на плажа.

    Никой никъде обаче не ти казва как да се чувстваш секси и как да се чувстваш добре по време на почивката ти - защото ходенето на плаж не е модно ревю, то е твоята Почивка! Е, като изключим ходенето на плажа, заради флирта - да ,там трябва да си секси, но и не само физически! Сексапилността е поза, хора, а тя се придобива чрез начина на мислене и усещане, а не само чрез слаби крака и плосък корем!

    Защо "специалистите" не говорят в статиите си и на тренировките си и за увереността и самочувствието ни, за това колко е важно да си удовлетворен от себе си, да си със спокоен дух - тоест за душевността ни, а ни наслагват чувство за вина и грозно тялото?! Защото то продава! Това е грозната истина! В последните години хората се превърнаха в "проститутки" без да го осъзнават и продължават да се държат като такива. Все по-малко се вижда истинско забавление по пясъка - игра с надуваема топка , игра на карти и това забавно "имаме каре от другаркииии"...Добре, че са децата, на тях все още спонтанността не им е отнета от възрастта, та все още се намират тук-там пясъчни замъци.
    Ах, тези готини статуси "Мразя понеделник!" "Искам почивка" "Ех, почивкаааа!", "Време е за море!"...Ама какво ти море без секси тяло?!

Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)

Тема за размисъл:




„Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам.“ - Хемингуей


Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)

събота, 21 май 2016 г.

Времето е пари, а парите заслужават ли си времето?!...

 Онзи ден си четях разни неща в нета, размишлявайки за това как може да постигнеш нещата в живота, които да те удовлетворяват, а в същото време да не ти отнемат изцяло от свободното време или времето, прекарвано с близките, и попаднах на тази бразилска притча в сайта на известния писател Паоло Куельо, която се разказва от уста на уста, от поколение на поколение в тази страна. Авторът й не е известен, а самия Куельо потвърждава и за други версии на притчата в Мексико и като цяло в Латинска Америка.  Разбира се, след това я открих в множество български сайтове, модифицирана като съдържание, но запазваща смисъла си. И все пак, избрах версията, която е най-близка до превода от сайта на Паоло Куельо - все пак той е майстор в пресъздаването на такъв тип истории.
Веднъж бизнесмен стоял на кея в малко бразилско рибарско селище и наблюдавал един рибар, току-що завърнал се от вътрешността на морето, как вади едра риба от очуканата си лодка.
Бизнесменът поздравил човека за успешния улов и го попитал:
- Колко време ти отнема, за да извадиш такава риба?
- Няколко часа, не повече – отговорил рибарят.
- А защо не остана по-дълго в морето, за да хванеш още няколко такива риби? – поинтересувал се мъжът.
- Ами тази риба е напълно достатъчна за днес. С нея ще осигуря всичко,
което е нужно на семейството ми, за да преживеем утрешния ден.
- Но сега е едва обяд. Какво правиш през остатъка от деня? – продължавал да разпитва бизнесменът.
- Аз спя до късно, после излизам с лодката за няколко часа. Като се
прибера обръщам внимание на децата си, после с жена ми си устройваме
сиеста, после отивам на разходка в селото, вечер пием вино и свирим на
китара с приятелите ми. Така минават дните ми. Просто се наслаждавам на
живота... – усмихнато обяснил рибарят.
- Виж, човече, аз съм завършил бизнес мениджмънт в Харвардския университет и разбирам от бизнес. – казал бизнесменът – Ако искаш мога да ти помогна и да те науча как да правиш нещата по друг начин. Ако прекарваш в морето по цял ден, ти ще хващаш много повече риба и за кратко време ще можеш да си купиш много по-голяма и хубава лодка.
- И какво от това? – зачудил се рибарят.
- Как какво? Вместо да продаваш рибата на посредници, ще можеш да я
доставяш директно в рибната фабрика. Така постепенно ще увеличиш
печалбата си и дори един ден ще откриеш собствено предприятие.
- И после?
- После ще можеш да зарежеш това забутано село, да се преместиш в града и да имаш собствен офис, от който да управляваш своя бизнес.
- А колко време ще отнеме всичко това? – попитал рибарят.
- Около 15-20 години. – отговорил мъжът.
- И после какво?
- После идва най-приятното... – разсмял се бизнесменът – Можеш да
продадеш своя бизнес за няколко милиона и да станеш много богат.
- И какво като стана богат?
- Ами ще можеш да спреш да работиш, да се преместиш в малко крайбрежно село, да спиш до обяд, да ловиш риба по малко, за удоволствие, да се занимаваш с децата си, да си устройваш сиеста, да се разхождаш в селото и вечер да пиеш вино и да свириш на китара с приятелите си. С една дума, спокойно да се наслаждаваш на живота.
- Не те разбирам. – казал рибарят – нали и сега правя точно това...

...надявах се да намеря директен отговор на моите размисли от оня ден, но отново потънах в размисли след като прочетох този текст. Можем ли наистина сами за себе си да определим колко време да прекараме в печелене на пари? А времето дали ще е достатъчно? А парите? А дали ще са оправдани и двете?...

Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)